Мерки срещу политическите злоупотреби - I

Обичайна практика за политиката в България е политическата злоупотреба. Лидери / водачи / председатели на партии, както и членове на ръководни партийни органи се изкушават да изтъргуват политическата си власт срещу лични изгоди. Това е напълно нормално (изкушението от безконтролната власт е трудно устоимо), но силно уврежда твоя интерес, защото подменя волята ти и често ти нанася материални щети.

В проекта си за нова партия, ние подходихме към този проблем чрез разделение на функциите.

Както всичко в проекта, така и разделението на функциите е подчинено на идеята за защитата на интереса на отделния член на партията. Ето причините, довели до решението за разделение на функциите.

1. Ние си даваме сметка, че позицията (поста) в партията е онова, което дава възможностите за злоупотреба с влияние.
2. Ние не разчитаме на добрата воля и добросъвестното отношение, а още по-малко на доверието, че някой няма да злоупотреби, ако има тази възможност. Тези илюзии сме ги изключили изобщо.
3. Ние знаем, че въпросът не е дали, а кога някой ще се престраши да направи злоупотреба.

Ние сложихме таван на онова, което всеки може да прави. Направихме го, за да не разчитаме на добрата му воля и благия му нрав.

Един кратък пример от обичайните практики на политическите партии и се връщаме към основното. Да погледнем управляващата партия Х.

Там цари пълна централизация. Един в центъра - той определя политиката по даден въпрос или предоставя тази задача на някой избран от него. Следват различни по големина и размер кръгове, които обхващат различните видове власт на местно и централно равнище.
Казано накратко, нещата се спускат отгоре.

Ние избягахме от тази система.
В тази партия единственият приемлив вариант е с гласуване от всички членове и определяне на решенията с мнозинство.

Ограничението е валидно за всички нива, като се започне от председателя на партията и се свърши с председателите на квартално ниво. Никой от споменатите не може да съвместява няколко функции.

(Следва продължение)